#stayhome

Британският модел – ще проработи ли?

27 March 2020

Не е ясно защо във Великобритания можем все още да се разхождаме из природата, да ходим на пазар, макар и само за храна, в някои случаи може и на работа да се ходи, и да си говорим от два метра разстояние. Ако изобщо се налага – всеизвестно е, че англичаните по природа избягват контакта от близо. Може би психолозите – съветници смятат, че това е подход, който е реалистичен и ще се спази, а не заобиколя. Надеждата е, че спасителният пакет обявен от финансовият министър Риши Сунак на 20 март, мобилизацията на доброволци, полиция, лекари и индустриалци като технологичния производител Dyson, който правителството нае да произведе спешно медицински вентилатори, и въпреки че министър-председателят Борис Джонсън и министърът на здравеопазването Матю Ханкок са заразени, вирусната криза ще бъде овладяна. Засега това е стратегия с мирис на на недоказуема надежда – да забавим и притъпим вирусната крива, която върви нагоре с всеки изминат ден чрез самоизолация и миене на ръце. Това е единственото мото на британският модел срещу Ковид -19 въведен от институцията за обществено здраве Public Health England. Да накараш целия британски народ да не работи и си стои вкъщи с цел да спаси системата за държавно здравеопазване – NHS – и тези, които ще имат нужда от нея в близките дни, седмици, месеци.  

“Не съм сигурен в тази стратегия, която ще убие икономиката ни”, споделя неофициално високопоставен адвокат с връзки нависоко. Алтруизъм, съпричастност и жертва за другия – това са днес призивите и молбите, които почти граничат с държавна заповед. Откъде такива принципи ще се появят и заработят в цяла нация – която и да е – британска или друга в Европа? Като цели почти две поколения бяха възпитани да се интересуват от много други неща и от международното положение като пазари предлагащи печалби, и да забравят националните граници. Колко модерни жени, британки или французойки, знаят да готвят пет неща от едно пиле или да метат двора вместо да ходят на фитнес и др. подобни. Любов към ближния е новият вопъл на британската държава. Разбира се от това състрадание би трябвало да има практическа полза – обществото да се излекува. Консервативната партия, която дойде на власт миналата година на вълната на обещанията за подем на средния и дребния бизнес, на развитието на изостаналите райони и префокусирането към живот извън Европейския Съюз, сега й се налага да бъде образцов социалистически тип централизиран орган: ето ви базисната заплата или издръжка, един път на ден на разходка, малко на опашката за лекарства, хляб и яйца и вкъщи кротко.

Кой каквото и да мисли за британския, немския или българския модел, ясно е, че всяка страна е поела свойта си борба и в момента ЕС и Брекзит изглеждат излишни, защото няма обща политика срещу Ковид-19 която да подкрепяме или на която да се противиме. Вярно е, че никога не е имало план за такава. Здравната система на всяка държава е национална. Няма помощ за Италия, която е най-засегната, от Великобритания, а доскоро нямаше и от никой изобщо. Германия отказа да работи за САЩ по поръчка на Тръмп за откриването на ваксина или поне така се говори.

Какво да мислим в това необичайно обществено състояние? Две неща на които не трябва да вярвате, предупреждава британският специлист по международна сигурност Джонатан Айл от Кралския Обединен Международен Институт RUSI в туитър: изявленията на Световната Здравна Организация (WHO), която в средата на януари заяви, че няма нужда от забрана на пътуванията и на информация от Китай, чийто власти казаха тогава, че няма “доказателства” вирусът да е плъзнал по хората.

“Страхувам се, че от тази криза Китай може да излезе победител над САЩ”, споделя друг специалист по военна сигурност. Има доста британци, които твърдят, че китайският метод бил велик. Чувам го и от българи във Великобритания, и от България, и от американци. Те искат да кажат, предполагам, че Китай е приключил въпроса с крути мерки и заслужава възхишщение. И все пак гледам на тези, които наистина мислят така със съжаление. Да не разбираш какво значи метод на китайската комунистическа партия е екзистенциално нещастие. ББС и изобщо всичси мълчат за това откъде произлезе вируса и не показват снимки на т.н. “жив пазар” за убиване на животни и продажбата им на място, а също и не коментират, че Китай е дал информация с един месец закъснение за епидемията на Световната Здравна Организация, както е задължен. Италианските вестници тази седмица пишат, че китайската и руската помощи, които са получили са неизползваеми. Но тяхната “помощ” е пристигнала първа там, както и в Сърбия.

Официални британски експерти по дезинформация предупреждават, че Китай и Русия водят яростна анти-американска кампания страхувайки се за ефекта на кризата в своите страни, които са потенциално икономически по-засегнати, а и за да не изпуснат възможността да покажат, че тоталитаризмът е успешен и ефективен в борбата за живот. Foreign Policy Research Institute, която е реномирана независима американска организация чиято експертиза се използва от служители на британското военно министерство, предупреждава да четем и слушаме със следните три неща наум: кой го казва, откъде го казва и кой плаща да се казва. Азбучна истина за тези, които разпознават бързо кой кой е в медииното пространство в своите си държави. Но в глобалния интернет е по-трудно.

А що се отнася до мерките със седенето вкъщи #stayhome, без излизане вечер на ресторант, без постянен спортен канал на екрана и с една държавно разрешена разходка из гората на държавна заплата – малка, но сигурна, животът ми напомня малко на източно-германски филм или например Шумен по тодорживковско – брежневско време. Дано, дано победим, оживеем и се залеем пак с омразната слободия на демокрацията в която никой не го интересуваше къде, с кого и как ходим и когато се обичахме и мразехме със съгражданите си по избор, а не по задължение.